сряда, 23 януари 2013 г.

URBAN ENVIRONMENT AND SUSTAINABILITY


HK Honey, founded by designer Michael Leung
Image by Virgile Simon Bertrand via Nowness







I think very often about the space we people occupy in our everyday life and how do we actually preserve and use it. Companies and governments have spend enormous amounts for demolishing old buildings in order to free space for new and shiny skyscrapers and concrete buildings. We get surrounded by concrete and glass structures symbol of power and dominance. In cities as New York, Hon Kong or Tokyo space and land are more precious even than gold. 

Мисля си често за пространството, което ние, хората използваме и по какъв начин съумяваме да го съхраним. Правителства и големи корпорации  са изразходили и продължават да изразходват огромни средства, в унищожаването на стари сгради, в стремежът и желанието си за лъскави небостъргачи и бетонни постройки. Заобградени сме от стъкло и бетон, символ на сила и доминация. В градове като Ню Йорк, Хонг Конг или Токио, пространството и земята са по-ценни дори от злато. 


HK Honey, founded by designer Michael Leung
Image by Virgile Simon Bertrand via Nowness


How often do we dream to be waken by the warm rays of the sun?! How often do we dream to look outside the window of our tiny space and actually see a garden... a tree or just an open space of fresh air?! How often do we dream to take a day or two off the busy city we live in?! How often in our lunch break we feel that urge of getting out of the office and go somewhere on fresh and open air, being surrounded of grass and shady trees? In a not so distant future those basic human needs and rights will become a luxury we will not be able to afford. 

Колко често си мечтаем да усетим нежната ласка на слънчевите лъчи сутрин, когато се будим? Колко често си мечтаем да погледнем навън от прозореца на малката ни стая и пред нас се открие гледката на градина... дърво или просто свободно и отворено пространство?! Колко често си мечтаем да се откъснем поне за малко от натовареното ни ежедневие в големият град?! Колко често усещаме онзи порив да се слеем в едно с природата и избягаме от офиса поне в обедната ни почивка?! В едно не толкова далечно бъдеще, този естествен човешки порив ще се превърне в лукс, който не бихме могли да си позволим

We have to be wise in the way we plan the space and think about the consequences of our decisions. We cannot surround us with just concrete and steal.Fresh and natural food and supplies are scarce than ever and will decrease with the amount of land and soil destroyed. As designers, artists and PEOPLE at first place, we have to think about alternative ways of how to bring back the nature into the city of concrete sadness. 

Трябва да сме мъдри в начинът, по който организираме пространството и мислим за последиците от нашите действия. Немислимо е да сме заобградени единственно от бетон и стомана. Прясната и натурална храна е по-оскъдна от всякога и ще продължи да намалява с унищоженото количество земя и почва. Като дизайнери, артисти но ХОРА на първо място, трябва да помислим за алтернативни начини да върнем природата в градовете ни от бетонна лудост.  



 Rosemary's roof garden/ New York



0 коментара:

Публикуване на коментар