сряда, 23 януари 2013 г.

VICTORIA&ALBERT MUSEUM/LONDON


                       
Having the opportunity to enjoy and discover all different aspects of London’s urban environment and how it has been shaped in order to stimulate its society, I try to investigate every single part of it and learn from its heritage. Recently I find myself fascinated by public spaces such as the museums and galleries. Back in Bulgaria, hearing the word MUSEUM evokes feelings of something being boring and too old. There are not that many people willing to spend there time in a museum or think of it as a destination. But there is a reason for that and the simple true is that the museum system back in Bulgaria is outdated, unable to provoke the public interest and interaction. Frankly there are not that many museums either. The definition of museum is limited to history and science.  People want to learn and be stimulated through interactive environments. It is no longer valid the idea of observing the space with indifference. Museums are becoming not just a place to discover science, art and history, but also  a place to socialize and share  with friends a cup of coffee. Museums such as the V&A push further the boundaries of social design. To engage its audience it relies on different mediums transforming it to a multi-complex structure.
Имайки възможността да се насладя и разгадая отделните аспекти от градската среда в Лондон и как тя е проектирана за да стимулира обществото, се опитвам да изследвам всеки нейн детайл и се поуча от наследството и. Напоследък съм омагьосана от публични пространства като музеи и галерии. Нека поговорим поне за един от тях. Когато в България чуем думата музей, се асоциира с нещо статично, скучно и прекалено старо като преживяване. Не много хора избират музеите като дестинация за прекарване на свободното си време в условията на градската среда. Но за всичко това си има и причина. Начинът по който се управляват музеите в България е остарял, като самите тях и това, което се организира като изложби и мероприятия, е неспособно да предизвика по-голям интерес или интерактивност. В действителсност музеите на територията на един град не са кой знае колко, като повечето са съсредоточени извън. Дифиницията за музей е ограничена до историята и науката, като суха теория. Публиката иска да се учи и бъде стимулирана чрез интерактивни пространства. Идеята за "статично наблюдаване" на пространството е остаряла и непрактична. Музеите се превръщат в място, където не само се преоткриват историята, изкуството и науката, но и място за социализиране, за срещи и дори да изпиеш чаша горещо кафе с приятели. Музеите са се превърнали в малки градове, които освен културни мероприятия, предлагат на своите клиенти забавления и двустранна комуникация. Места като V&A разширяват границите на пространственият дизайн. За да ангажират аудиторията си, те разчитат на различни средства, което ги превръща в мулти-комплексни структури. 


In nice and sunny days it could be just you with a book in hand, laying on the grass in the V&A's inside garden, admiring its beauty and amazing architecture. You wont be alone and many other people curious as you, will keep you company. If you feel hungry you could just taste a muffin or a sandwich at the food corner just a side of you. If you feel slightly bored... well... than you have a choice of interacting with all different installations and exhibits the museum offers.

I admire how in city so old... so ancient as London, it is possible the coexistence of old and new. The modern and twisted art is incredibly well integrated into the old and "rigid" structure of the museum. Whatever Londoners do, they always seek the esthetic through combining heritage and future. 


Някой прекрасен и слънчев ден, би могъл да се излегнеш на тревата във вътршната градина на музея, наслаждавайки се на красотата и невероятната архитектура. Не се притеснявай! Няма да си сам или се чувстваш самотен, защото много други любопитни като теб хора, ще ти правят компания. Ако се почувстваш гладен може да опиташ от кексчетата или сандвичите от бара, който е на ръка разстояние от теб. Ако се почувстваш леко отегчен... ами... разполагаш с избор измежду множеството различни инсталации и изложби, които музеят предлага. 

Възхищавам се на това как, град стар и древен като Лондон, успява да съчетае и подчертае толкова добре старото и новото. Модерното и леко изопачено и изкривено изкуство, е отлично интегрирано в старинната и "скована" сграда на музея. Каквото и както и да го правят, Лондончани винаги търсят естетиката чрез комбиниране на наследството и бъдещето си. 

0 коментара:

Публикуване на коментар