SOMETHING THAT MATTERS

URBAN DESIGN IS INDISPENSABLE PART OF OUR EVERYDAY LIFE AND ENVIRONMENT. ITS CORE ESSENCE LAYS ON A BASE OF CURRENT EVENTS, TOPICS AND COMMUNICATIONS. URBAN DESIGN IS  THE ART OF TRANSFORMING SOCIAL AND POLITICAL ISSUES INTO A VISUAL REPRESENTATION OF OUR SOCIETY. 

ISSUE:1

(Текст на български в края на статията)

EAST VS WEST OR HOW EUROPE GOT PISSED WITH THE BULGARIAN CHALGA

Image source: The Economist

When I first came across the issue of subsidizing via EU funds a local, Bulgarian music company, famous for its particularly not educational and quiet pervert type of music, I was completely shocked and disappointed. Could not believe that subsidizing with EU funds an art or infrastructural campaign has been and will always be such a huzzle and enormous battle with governmental institutions but investing in silicon and sex is quiet OK. Having friends with so much talent and so much to give to my country in the field of art, culture, architecture, design and education... friends that have been straggling to subsidize their ideas and projects just because Bulgaria does not believe in its future, I couldn't find a place to hide my shame. But than... Something just clicked! Waite a minute! Why everyone are agonizing in that privet matter?! And especially why WE- people from the WESTERN world?! 

Silicon and sex are not just part of the Bulgarian popular culture. Actually, they have never been part of our culture. Isn't it the WEST first to discover and promote silicon as part of our visual identity and  definition of what desirable and beautiful is? Isn't it the WEST first to promote something so privet as sex to be THE NEW IDEOLOGY?  I think it is. Of course there is nothing wrong in it. It's just a matter of being modern, western person and poor we... ex-communist countries willing to concur our freedom through excessive demonstration of all that to be western means. If we were to compare meaningless song texts and excessive exposure of flesh and sexuality, we would be surprised how much THE EAST match THE WEST. 

STOP FILLING THE GAP BETWEEN WEST AND EAST WITH CONCRETE, SILICON AND SEX!

Image source: EzineMark.com

Unfortunately, for both directions of the world, being commercial as a requirement for success does not mean to be valuable. We got to the point of selling bodies and creating sexual desires, in order to achieve worldwide popularity and of course earn a bit more than the regular fellow. Unfortunately Bulgaria has adopted a bit too much of what the WEST had to offer and transformed itself into a puppet of governmental and privet commercialism with no true values and personality.  

Image source: fashionphotographyblog.com 

And that my friends, gets to the very bottom of the Bulgarian environment and care about structures, architectural and historical heritage, art and culture and of course personalities. Having to witness how commercialism has been destroying great designs, great visual identities and cultural ideas, just makes it hurt not as a person, a human being or even Bulgarian, but as an artist and designer. All this buildings part of each city's national identity has been left to collapse, to die and even destroy human life. Fixing the misunderstanding of what  free and western identity really means, is the right path for Bulgaria to take through accepting its true essence and preserving national architectural, environmental and historical treasures. If we really want to win the prize of European Cultural Capital, we have to first take care of and preserve our dying dignity.   

DYING ARCHITECTURAL TREASURES IN SOFIA

AS SYMBOL OF DESTROYED NATIONAL IDENTITY 

Image source: Dnevnik.bg

Image source: Dnevnik.bg

Image source: Dnevnik.bg

TRADITIONAL ARCHITECTURE/RILA TOWN/BULGARIA/

Image source: joroiparvan.com

Когато за първи път се запознах с темата за субсидиране чрез Евро фондове на местна, българска музикална компания, известна с не особенно образователната си и от части пошла музика, бях напълно шокирана и разочарована. Не можех да проумея факта, че Евро субсидирането на културни или инфраструктурни проекти се проточваше толкова много във времето, бидейки една постоянна битка с правителствени организации, а инвестирането в силикон и секс е нещо толкова наложително и естествено. Не можех да скрия срамът си от факта, че имайки приятели с толкова много талант, който да предложат на собствената си държава в областта на изкуството, културата, архитектурата, дизайна и образованието... приятели, които се бореха срещу вятърни мелници и бетонни стени за да финансират свои идеи и проекти, само защото България като нация и институции не се интересува от собственото си бъдеще. Но изведнъж нещо в мен се промени.Защо всички агонизират толкова по тази тема и защо най-вече хората от запада са толкова шокирани?!

Силиконът и секса не са част от единствено българската популярна култура. Всъщност те никога не са били част от нашата истинска култура. Не е ли запада този, който откри и промоцира силикона като част от нашата физическа идентичност и представа за това, кое всъщнст е красиво и желано?! Не е ли запада този, който наложи интимността на секса като НОВАТА ИДЕНТИЧНОСТ?! Разбира се нямa нищо лошо в тези идеи. Те са само част от представите ни за модерни хора от запада, а горките ние - бивши комунистически държави, доказваме свободата си чрез прекомерна демонстрация на онова, което за нас символизира запада. Ако сравним безсмислени текстове на песни и прекалена демонстрация на плът и сексуалност, ще останем учудени колко всъщност ИЗТОКА прилича на ЗАПАДА. 

СПРЕТЕ ДА ЗАПЪЛВАТЕ ПРАЗНИНАТА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА С БЕТОН, СИЛИКОН И СЕКС!

За съжаление и за двете посоки на света, да си комерсиален като част от правилото да си успял, не гарантира съдържание и стойност. Стигнахме до това да продаваме тела и секс желания, в стремежът си да бъдем известни и малко или много по-богати от средностатистическия човек. За съжаление, България присвои повече от нужното, което бе на оферта от страна за Запада, превръщайки се в пионка на правителственият и частен комерсиализъм... пионка без истински ценности и същност. 

И това, приятели, стига до самата сърцевина на българската среда, на грижата ни за архитектурното и историческо наследство,изкуство и култура и разбира се индивидуалност. Боли ме да гледам как комерсиализмът унищожава велики визуални символи и културни идеи, не като личност, не като човешко същество нито дори като българка, а като артист и дизайнер. Всички тези сгради, част от градската ни, национална принадлежност, са оставени да се разпаднат, да погинат и дори унищожат нечий, човешки живот. Да поправим грешната си представа за това, какво всъщност представлява западната идентичност, е правилната посока, която България трябва да поеме, приемайки своята истинска същност, чрез запазването на национални архитектурни, пространствени и исторически съкровища. Ако наистина държим да спечелим приза за Европейска Столица на Културата, трябва първо да се погрижим за умиращото ни достойнство. 

Categories: articles, Bulgaria, design, economist, government, infrastructures, news, urban development

VICTORIA&ALBERT MUSEUM/LONDON

                       

Having the opportunity to enjoy and discover all different aspects of London’s urban environment and how it has been shaped in order to stimulate its society, I try to investigate every single part of it and learn from its heritage. Recently I find myself fascinated by public spaces such as the museums and galleries. Back in Bulgaria, hearing the word MUSEUM evokes feelings of something being boring and too old. There are not that many people willing to spend there time in a museum or think of it as a destination. But there is a reason for that and the simple true is that the museum system back in Bulgaria is outdated, unable to provoke the public interest and interaction. Frankly there are not that many museums either. The definition of museum is limited to history and science.  People want to learn and be stimulated through interactive environments. It is no longer valid the idea of observing the space with indifference. Museums are becoming not just a place to discover science, art and history, but also  a place to socialize and share  with friends a cup of coffee. Museums such as the V&A push further the boundaries of social design. To engage its audience it relies on different mediums transforming it to a multi-complex structure.

Имайки възможността да се насладя и разгадая отделните аспекти от градската среда в Лондон и как тя е проектирана за да стимулира обществото, се опитвам да изследвам всеки нейн детайл и се поуча от наследството и. Напоследък съм омагьосана от публични пространства като музеи и галерии. Нека поговорим поне за един от тях. Когато в България чуем думата музей, се асоциира с нещо статично, скучно и прекалено старо като преживяване. Не много хора избират музеите като дестинация за прекарване на свободното си време в условията на градската среда. Но за всичко това си има и причина. Начинът по който се управляват музеите в България е остарял, като самите тях и това, което се организира като изложби и мероприятия, е неспособно да предизвика по-голям интерес или интерактивност. В действителсност музеите на територията на един град не са кой знае колко, като повечето са съсредоточени извън. Дифиницията за музей е ограничена до историята и науката, като суха теория. Публиката иска да се учи и бъде стимулирана чрез интерактивни пространства. Идеята за "статично наблюдаване" на пространството е остаряла и непрактична. Музеите се превръщат в място, където не само се преоткриват историята, изкуството и науката, но и място за социализиране, за срещи и дори да изпиеш чаша горещо кафе с приятели. Музеите са се превърнали в малки градове, които освен културни мероприятия, предлагат на своите клиенти забавления и двустранна комуникация. Места като V&A разширяват границите на пространственият дизайн. За да ангажират аудиторията си, те разчитат на различни средства, което ги превръща в мулти-комплексни структури. 

In nice and sunny days it could be just you with a book in hand, laying on the grass in the V&A's inside garden, admiring its beauty and amazing architecture. You wont be alone and many other people curious as you, will keep you company. If you feel hungry you could just taste a muffin or a sandwich at the food corner just a side of you. If you feel slightly bored... well... than you have a choice of interacting with all different installations and exhibits the museum offers.

I admire how in city so old... so ancient as London, it is possible the coexistence of old and new. The modern and twisted art is incredibly well integrated into the old and "rigid" structure of the museum. Whatever Londoners do, they always seek the esthetic through combining heritage and future. 

Някой прекрасен и слънчев ден, би могъл да се излегнеш на тревата във вътршната градина на музея, наслаждавайки се на красотата и невероятната архитектура. Не се притеснявай! Няма да си сам или се чувстваш самотен, защото много други любопитни като теб хора, ще ти правят компания. Ако се почувстваш гладен може да опиташ от кексчетата или сандвичите от бара, който е на ръка разстояние от теб. Ако се почувстваш леко отегчен... ами... разполагаш с избор измежду множеството различни инсталации и изложби, които музеят предлага. 

Възхищавам се на това как, град стар и древен като Лондон, успява да съчетае и подчертае толкова добре старото и новото. Модерното и леко изопачено и изкривено изкуство, е отлично интегрирано в старинната и "скована" сграда на музея. Каквото и както и да го правят, Лондончани винаги търсят естетиката чрез комбиниране на наследството и бъдещето си. 

Categories: community, design, museums, urban space, Victoria and Albert

THE URBAN SPACE

When thinking about space and spatial design I cannot think about people and society and how our life has been defined by the space we live and work in. It might be too simple or probably too obvious to even discuss that matter, but the space we occupy is something more than architectural details and solid structures. It is defined by tiny, almost invisible shades of feelings and psychological impacts. We might be not aware of how that influences the way we are, our mood and perceptions but it is there, surrounding us. 

Когато говорим за пространство и пространствен дизайн, не мога да не си помисля за хората и обществото, и как животът ни се определя от пространството, в което работим и обитаваме. Може би е прекалено просто или очевидно дори да се обсъжда тази тема, но пространството, което използваме е нещо повече от архитектурни детайли и солидни конструкции, изтъкано от тънки, почти невидими нишки от чувства и психологическо въздействие. Може би несъзнаващи влиянието му върху самите нас, върху настроението и възприятията ни, но абсолютен факт, който ни обгражда.  

Categories: definition, design, feelings, ideas, perception, space, urban

URBAN ENVIRONMENT AND SUSTAINABILITY

Image by Virgile Simon Bertrand via Nowness

I think very often about the space we people occupy in our everyday life and how do we actually preserve and use it. Companies and governments have spend enormous amounts for demolishing old buildings in order to free space for new and shiny skyscrapers and concrete buildings. We get surrounded by concrete and glass structures symbol of power and dominance. In cities as New York, Hon Kong or Tokyo space and land are more precious even than gold. 

Мисля си често за пространството, което ние, хората използваме и по какъв начин съумяваме да го съхраним. Правителства и големи корпорации  са изразходили и продължават да изразходват огромни средства, в унищожаването на стари сгради, в стремежът и желанието си за лъскави небостъргачи и бетонни постройки. Заобградени сме от стъкло и бетон, символ на сила и доминация. В градове като Ню Йорк, Хонг Конг или Токио, пространството и земята са по-ценни дори от злато. 

Image by Virgile Simon Bertrand via Nowness

How often do we dream to be waken by the warm rays of the sun?! How often do we dream to look outside the window of our tiny space and actually see a garden... a tree or just an open space of fresh air?! How often do we dream to take a day or two off the busy city we live in?! How often in our lunch break we feel that urge of getting out of the office and go somewhere on fresh and open air, being surrounded of grass and shady trees? In a not so distant future those basic human needs and rights will become a luxury we will not be able to afford. 

Колко често си мечтаем да усетим нежната ласка на слънчевите лъчи сутрин, когато се будим? Колко често си мечтаем да погледнем навън от прозореца на малката ни стая и пред нас се открие гледката на градина... дърво или просто свободно и отворено пространство?! Колко често си мечтаем да се откъснем поне за малко от натовареното ни ежедневие в големият град?! Колко често усещаме онзи порив да се слеем в едно с природата и избягаме от офиса поне в обедната ни почивка?! В едно не толкова далечно бъдеще, този естествен човешки порив ще се превърне в лукс, който не бихме могли да си позволим

We have to be wise in the way we plan the space and think about the consequences of our decisions. We cannot surround us with just concrete and steal.Fresh and natural food and supplies are scarce than ever and will decrease with the amount of land and soil destroyed. As designers, artists and PEOPLE at first place, we have to think about alternative ways of how to bring back the nature into the city of concrete sadness. 

Трябва да сме мъдри в начинът, по който организираме пространството и мислим за последиците от нашите действия. Немислимо е да сме заобградени единственно от бетон и стомана. Прясната и натурална храна е по-оскъдна от всякога и ще продължи да намалява с унищоженото количество земя и почва. Като дизайнери, артисти но ХОРА на първо място, трябва да помислим за алтернативни начини да върнем природата в градовете ни от бетонна лудост.  

 Rosemary's roof garden/ New York

Categories: community, design, sustainability, urban environment