INTERACTIVE COMMERCIALS AND INSTALLATIONS

INTERACTIVITY IN THE MARKETING WORLD 

What does INTERACTIVE really means and how do we apply it?  Tiered to talk about interactivity and entirely misunderstanding it, we kind of take for granted its  potential to involve and educate. Overused as word and part of the commercial industry, it is no longer relevant to take something for interactive just because of touching and pushing buttons and digital screens. The true meaning of interactivity is locked in to our emotions and reactions. Truly interactive commercials and installations are those, able to engage our mind, our fears and feelings. We have to feel and those feelings makes us want to be part of something and that is how interactive get applied to marketing. Here are some really great samples of interacting with your audience. 


Какво наистина означава думата ИНТЕРАКТИВЕН и как точно я прилагаме? Изморени да говорим за интерактивност и неразбиращи истинската и същност, до някъде приемаме за даденост способността и да увлича и образова. Прекомерно използвана като дума и част от рекламната индустрия, е недостатъчно да приемем за интерактивно простото докосване на дигитални монитори и натискането на копчета. Истински интерактивни реклами и инсталации,  са онези, които ни завладяват чрез емоции и реакции. Трябва да почувстваме и само и единствено чрез тези чувства, се появява желанието да бъдем част от нещо, като това е начинът по който, взаимодействието трябва да бъде организирано в сферата на маркетинга и рекламата. Ето и някои страхотни примери за въвличане и взаимодействие с публиката. 

BBDO & Autism Speaks - 

Kinect Interactive Ad

Unlock the 007 in you. 

You have 70 seconds!

Coca Cola Company

A DRAMATIC SURPRISE 

ON A QUIET SQUARE/TNT

A DRAMATIC SURPRISE ON

AN ICE-COLD DAY/TNT 

Categories: commercials, engage, installations, interactive, promote

SOMETHING THAT MATTERS

URBAN DESIGN IS INDISPENSABLE PART OF OUR EVERYDAY LIFE AND ENVIRONMENT. ITS CORE ESSENCE LAYS ON A BASE OF CURRENT EVENTS, TOPICS AND COMMUNICATIONS. URBAN DESIGN IS  THE ART OF TRANSFORMING SOCIAL AND POLITICAL ISSUES INTO A VISUAL REPRESENTATION OF OUR SOCIETY. 

ISSUE:1

(Текст на български в края на статията)

EAST VS WEST OR HOW EUROPE GOT PISSED WITH THE BULGARIAN CHALGA

Image source: The Economist

When I first came across the issue of subsidizing via EU funds a local, Bulgarian music company, famous for its particularly not educational and quiet pervert type of music, I was completely shocked and disappointed. Could not believe that subsidizing with EU funds an art or infrastructural campaign has been and will always be such a huzzle and enormous battle with governmental institutions but investing in silicon and sex is quiet OK. Having friends with so much talent and so much to give to my country in the field of art, culture, architecture, design and education... friends that have been straggling to subsidize their ideas and projects just because Bulgaria does not believe in its future, I couldn't find a place to hide my shame. But than... Something just clicked! Waite a minute! Why everyone are agonizing in that privet matter?! And especially why WE- people from the WESTERN world?! 

Silicon and sex are not just part of the Bulgarian popular culture. Actually, they have never been part of our culture. Isn't it the WEST first to discover and promote silicon as part of our visual identity and  definition of what desirable and beautiful is? Isn't it the WEST first to promote something so privet as sex to be THE NEW IDEOLOGY?  I think it is. Of course there is nothing wrong in it. It's just a matter of being modern, western person and poor we... ex-communist countries willing to concur our freedom through excessive demonstration of all that to be western means. If we were to compare meaningless song texts and excessive exposure of flesh and sexuality, we would be surprised how much THE EAST match THE WEST. 

STOP FILLING THE GAP BETWEEN WEST AND EAST WITH CONCRETE, SILICON AND SEX!

Image source: EzineMark.com

Unfortunately, for both directions of the world, being commercial as a requirement for success does not mean to be valuable. We got to the point of selling bodies and creating sexual desires, in order to achieve worldwide popularity and of course earn a bit more than the regular fellow. Unfortunately Bulgaria has adopted a bit too much of what the WEST had to offer and transformed itself into a puppet of governmental and privet commercialism with no true values and personality.  

Image source: fashionphotographyblog.com 

And that my friends, gets to the very bottom of the Bulgarian environment and care about structures, architectural and historical heritage, art and culture and of course personalities. Having to witness how commercialism has been destroying great designs, great visual identities and cultural ideas, just makes it hurt not as a person, a human being or even Bulgarian, but as an artist and designer. All this buildings part of each city's national identity has been left to collapse, to die and even destroy human life. Fixing the misunderstanding of what  free and western identity really means, is the right path for Bulgaria to take through accepting its true essence and preserving national architectural, environmental and historical treasures. If we really want to win the prize of European Cultural Capital, we have to first take care of and preserve our dying dignity.   

DYING ARCHITECTURAL TREASURES IN SOFIA

AS SYMBOL OF DESTROYED NATIONAL IDENTITY 

Image source: Dnevnik.bg

Image source: Dnevnik.bg

Image source: Dnevnik.bg

TRADITIONAL ARCHITECTURE/RILA TOWN/BULGARIA/

Image source: joroiparvan.com

Когато за първи път се запознах с темата за субсидиране чрез Евро фондове на местна, българска музикална компания, известна с не особенно образователната си и от части пошла музика, бях напълно шокирана и разочарована. Не можех да проумея факта, че Евро субсидирането на културни или инфраструктурни проекти се проточваше толкова много във времето, бидейки една постоянна битка с правителствени организации, а инвестирането в силикон и секс е нещо толкова наложително и естествено. Не можех да скрия срамът си от факта, че имайки приятели с толкова много талант, който да предложат на собствената си държава в областта на изкуството, културата, архитектурата, дизайна и образованието... приятели, които се бореха срещу вятърни мелници и бетонни стени за да финансират свои идеи и проекти, само защото България като нация и институции не се интересува от собственото си бъдеще. Но изведнъж нещо в мен се промени.Защо всички агонизират толкова по тази тема и защо най-вече хората от запада са толкова шокирани?!

Силиконът и секса не са част от единствено българската популярна култура. Всъщност те никога не са били част от нашата истинска култура. Не е ли запада този, който откри и промоцира силикона като част от нашата физическа идентичност и представа за това, кое всъщнст е красиво и желано?! Не е ли запада този, който наложи интимността на секса като НОВАТА ИДЕНТИЧНОСТ?! Разбира се нямa нищо лошо в тези идеи. Те са само част от представите ни за модерни хора от запада, а горките ние - бивши комунистически държави, доказваме свободата си чрез прекомерна демонстрация на онова, което за нас символизира запада. Ако сравним безсмислени текстове на песни и прекалена демонстрация на плът и сексуалност, ще останем учудени колко всъщност ИЗТОКА прилича на ЗАПАДА. 

СПРЕТЕ ДА ЗАПЪЛВАТЕ ПРАЗНИНАТА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА С БЕТОН, СИЛИКОН И СЕКС!

За съжаление и за двете посоки на света, да си комерсиален като част от правилото да си успял, не гарантира съдържание и стойност. Стигнахме до това да продаваме тела и секс желания, в стремежът си да бъдем известни и малко или много по-богати от средностатистическия човек. За съжаление, България присвои повече от нужното, което бе на оферта от страна за Запада, превръщайки се в пионка на правителственият и частен комерсиализъм... пионка без истински ценности и същност. 

И това, приятели, стига до самата сърцевина на българската среда, на грижата ни за архитектурното и историческо наследство,изкуство и култура и разбира се индивидуалност. Боли ме да гледам как комерсиализмът унищожава велики визуални символи и културни идеи, не като личност, не като човешко същество нито дори като българка, а като артист и дизайнер. Всички тези сгради, част от градската ни, национална принадлежност, са оставени да се разпаднат, да погинат и дори унищожат нечий, човешки живот. Да поправим грешната си представа за това, какво всъщност представлява западната идентичност, е правилната посока, която България трябва да поеме, приемайки своята истинска същност, чрез запазването на национални архитектурни, пространствени и исторически съкровища. Ако наистина държим да спечелим приза за Европейска Столица на Културата, трябва първо да се погрижим за умиращото ни достойнство. 

Categories: articles, Bulgaria, design, economist, government, infrastructures, news, urban development

SOFIA DESIGN WEEK

When speaking of design on the Balkans, the usual reaction to the topic ranges from embarrassment to bewilderment to a smile. Until recently we were surprised at the growing interest of large-scale design platforms into the region. With its fifth edition, Sofia Design Week counteracts the skepticism and scant availability of information by putting you live in contact with the new wave of Balkan designers. Here and now Bulgarians, Romanians, Turks, Greeks, Serbs, Kosovars, Slovenians, Albanians, Montenegrins, Croatians, Macedonians, Bosnians and Herzegovians are creating a surprisingly interesting, different and potentially characteristic design. 

Here, on the Balkans, East meets West, communism meets capitalism, and the desire for material things meets the aspirations for spirituality. In this controversial and dynamic context, a new breed of artists has emerged. They harbor a particular kind of sensitivity and form parts of the puzzle to our cultural identity through design. What's more, they successfully counteract the global tendency towards unified cultural products. 

Sofia Design Week 2013 launches discussions about Balkan design. Their main objective is to initiate creative exchange between the Balkan countries and to facilitate a more tangible presence of projects from the region onto the world map.  

Sofia Design Week maintains loyalty to its mission to present good examples of design from across the board. However, this time we will enrich our selection with a focus on work from the Balkans. 

Article by ONE Magazine/Bulgaria

Categories: Bulgaria, Bulgarian art, Design week, inspiration, Sofia

PHOTO MEMORIES

EXPERIMENTING WITH PAPER

Categories: inspiration, personal, photography, urban environment

EXHIBITIONS/ИЗЛОЖБИ

TUBE EXHIBITION POSTERS

V&A/LONDON

TATE MODERN/LONDON

BRITISH MUSEUM/LONDON

DESIGN MUSEUM/LONDON

SAATCHI GALLERY/LONDON

THE WHITE CUBE GALLERY/LONDON

Antony Gormley

Categories: art, diary, exhibitions in london, information

VICTORIA&ALBERT MUSEUM/LONDON

                       

Having the opportunity to enjoy and discover all different aspects of London’s urban environment and how it has been shaped in order to stimulate its society, I try to investigate every single part of it and learn from its heritage. Recently I find myself fascinated by public spaces such as the museums and galleries. Back in Bulgaria, hearing the word MUSEUM evokes feelings of something being boring and too old. There are not that many people willing to spend there time in a museum or think of it as a destination. But there is a reason for that and the simple true is that the museum system back in Bulgaria is outdated, unable to provoke the public interest and interaction. Frankly there are not that many museums either. The definition of museum is limited to history and science.  People want to learn and be stimulated through interactive environments. It is no longer valid the idea of observing the space with indifference. Museums are becoming not just a place to discover science, art and history, but also  a place to socialize and share  with friends a cup of coffee. Museums such as the V&A push further the boundaries of social design. To engage its audience it relies on different mediums transforming it to a multi-complex structure.

Имайки възможността да се насладя и разгадая отделните аспекти от градската среда в Лондон и как тя е проектирана за да стимулира обществото, се опитвам да изследвам всеки нейн детайл и се поуча от наследството и. Напоследък съм омагьосана от публични пространства като музеи и галерии. Нека поговорим поне за един от тях. Когато в България чуем думата музей, се асоциира с нещо статично, скучно и прекалено старо като преживяване. Не много хора избират музеите като дестинация за прекарване на свободното си време в условията на градската среда. Но за всичко това си има и причина. Начинът по който се управляват музеите в България е остарял, като самите тях и това, което се организира като изложби и мероприятия, е неспособно да предизвика по-голям интерес или интерактивност. В действителсност музеите на територията на един град не са кой знае колко, като повечето са съсредоточени извън. Дифиницията за музей е ограничена до историята и науката, като суха теория. Публиката иска да се учи и бъде стимулирана чрез интерактивни пространства. Идеята за "статично наблюдаване" на пространството е остаряла и непрактична. Музеите се превръщат в място, където не само се преоткриват историята, изкуството и науката, но и място за социализиране, за срещи и дори да изпиеш чаша горещо кафе с приятели. Музеите са се превърнали в малки градове, които освен културни мероприятия, предлагат на своите клиенти забавления и двустранна комуникация. Места като V&A разширяват границите на пространственият дизайн. За да ангажират аудиторията си, те разчитат на различни средства, което ги превръща в мулти-комплексни структури. 

In nice and sunny days it could be just you with a book in hand, laying on the grass in the V&A's inside garden, admiring its beauty and amazing architecture. You wont be alone and many other people curious as you, will keep you company. If you feel hungry you could just taste a muffin or a sandwich at the food corner just a side of you. If you feel slightly bored... well... than you have a choice of interacting with all different installations and exhibits the museum offers.

I admire how in city so old... so ancient as London, it is possible the coexistence of old and new. The modern and twisted art is incredibly well integrated into the old and "rigid" structure of the museum. Whatever Londoners do, they always seek the esthetic through combining heritage and future. 

Някой прекрасен и слънчев ден, би могъл да се излегнеш на тревата във вътршната градина на музея, наслаждавайки се на красотата и невероятната архитектура. Не се притеснявай! Няма да си сам или се чувстваш самотен, защото много други любопитни като теб хора, ще ти правят компания. Ако се почувстваш гладен може да опиташ от кексчетата или сандвичите от бара, който е на ръка разстояние от теб. Ако се почувстваш леко отегчен... ами... разполагаш с избор измежду множеството различни инсталации и изложби, които музеят предлага. 

Възхищавам се на това как, град стар и древен като Лондон, успява да съчетае и подчертае толкова добре старото и новото. Модерното и леко изопачено и изкривено изкуство, е отлично интегрирано в старинната и "скована" сграда на музея. Каквото и както и да го правят, Лондончани винаги търсят естетиката чрез комбиниране на наследството и бъдещето си. 

Categories: community, design, museums, urban space, Victoria and Albert

THE URBAN SPACE

When thinking about space and spatial design I cannot think about people and society and how our life has been defined by the space we live and work in. It might be too simple or probably too obvious to even discuss that matter, but the space we occupy is something more than architectural details and solid structures. It is defined by tiny, almost invisible shades of feelings and psychological impacts. We might be not aware of how that influences the way we are, our mood and perceptions but it is there, surrounding us. 

Когато говорим за пространство и пространствен дизайн, не мога да не си помисля за хората и обществото, и как животът ни се определя от пространството, в което работим и обитаваме. Може би е прекалено просто или очевидно дори да се обсъжда тази тема, но пространството, което използваме е нещо повече от архитектурни детайли и солидни конструкции, изтъкано от тънки, почти невидими нишки от чувства и психологическо въздействие. Може би несъзнаващи влиянието му върху самите нас, върху настроението и възприятията ни, но абсолютен факт, който ни обгражда.  

Categories: definition, design, feelings, ideas, perception, space, urban